Селски туризъм с коне

Възникването и развитието на селския туризъм в Европа се появява през втората половина на ХVІІІ в. Първоначално аристократите и туристите от средната класа започват да посещават и “диви” планински райони. От средата на ХХ в. предпочитанията за отдих на село нарастват така, както и другите форми на туризъм.

Продуктът на селския туризъм и конните бази се развива в световен мащаб през деветдесетте години на ХХ в. Селският туризъм е резултат от инициативи по отношение на селските райони на страните от Европейския съюз, политика за повишаване на доходите на селското стопанство в тези райони. Това води до подобряване на облика на селищата, стимулиране на дейности и услуги, свързани с туризма.

Селският туризъм в България цели създаването на нови работни места, развитие на инфраструктурата, стимулиране и обмен между градски и селски зони. Намаляване броя на младите хора, които искат да напуснат селата, съхраняване на културната и архитектурната идентичност на района; запазване на околната среда, привличане на чуждестранни туристи, разширяване на вътрешния туристически пазар.

Конната езда може да бъде привлекателна услуга и при селския туризъм. По-трудно е организирането на планински преходи от конна база, особено с по-голяма продължителност (грижата за конете е скъпо; необходима е сериозна предварителна подготовка). Конна езда като туристически преход се предлага от ДС “Искър”, с. Бели Искър, с. Триград, на няколко места в Стара планина, в Разградско и другаде. По-разпространено и достъпно е на туристите, отседнали за по-дълга почивка, да се предложи почасова или еднодневна езда. Час езда у нас се заплаща около 18-20 лв., а дневната такса, включваща обяд е 80-90 лв. Ако няма условия за това, разходката с каруца или магаре също би представлявала атракция за гостите на едно село. Би могло на туристи да е организира посещение във ферма за отглеждане на коне. По време на почивката си гостите имат възможността да яздат, да се грижат за конете (хранят, почистват).

В северозападен Пирин се правят опити за поставяне началото на развитие на конен туризъм по конните бази. Това е нещо ново,емоционално, полезно и перспективно. Идеята е с каракачански коне да се осъществяват преходи на туристически групи от Кресна до курортната местност Върбите до х. Синаница и към х. Вихрен, по долината на река Влахинска и х. Яворов. Пътуванията с каракачански коне създават вълнуващи емоции, а осъществяването им чрез добри познавачи на местните природни забележителности, миналото натози край и прекрасните възможности за туризъм, оставят незабравими и трайни спомени.

Още по темата може да прочетете на този сайт: http://horses-bg.net/category/konni-bazi

Хапането на конете

Хапане на конете

Хапането е досаден навик на конете, които може да хване някои хора и коне неподготвени.
Хапането и щипането могат да бъдат насърчени от прекомерното прехранване на коня. Това е и единственият случай, при който можете да леко да ударите коня в областта на главата. Когато един кон, млад или стар, се опита да Ви ухапе, Вие трябва веднага да го сръчкате в долната част на челюстта, но не и в муцуната. Ако това се направи веднага и по правилния начин, не би трябвало да са нужни повече от един или два пъти, за да може конят да разбере, че хапането не е желателно.

Повторение при обучението на конете

За да научите коня на умение трябва да го повтаряте. Въпреки, че всички коне учат бавно той има добра памет и ще запомни на какво сте го научили за дълъг пероид от време. Това прави правилното обучение много важно, защото лошото поведение също се учи.

Физическа способност на всеки кон

Какви са физическите способности на Вашия кон? Имайте предвид, че един кон може да не е способен да извърши определени действия. Не всеки кон има физическата способност да скача, да ходи на повод и да играе, дори да знае точно как се прави това

Скука

Предотвратете скуката у Вашите коне като ежедневно му правите компания или сменяте маршрута на яздене и предлагате нови преживявания с обучителен характер. Това също така ще увеличи стойността на Вашия кон.

Рутина и награди при конете

Награди за конете
Когато обучавате един кон , давайте награди. Те могат да са под формата на облекчаване на натиска веднага щом конят е изпълнил команда правилно (например конят спира - облекчете). След като конят е ходил на конни надбягвания и състезания усилено известно време, спирането и почиваката може да са наградата. Ако конят е работил малко, язденето с по-хлабави юзди също е награда, Тези награди са добре дошли за всички коне.

Системата с награди влияе върху обучението на коня при конните надбягвания и състезания. Треньорът трябва да отговаря по един и същ начин всеки път когато конят реагира. Ако конят не реагира правилно, натискът трябва да бъде премахнат и командата зададена отново, но по-ясно. Наградата трябва да се даде веднага след като конят направи опит да реагира по правилен начин. Даването на храна от ръката често води до навлизане в личното пространство на човека от страна на коня. Това се превръща в проблем на „групова йерархия".

Концетрация
Времето, което може конят да участва в конни състезания ще зависи от неговата възраст, физическо състояние и количеството интензивна работа, която извършва. Младият кон може да остане концентриран за по-кратко време, следователно трябва да бъде обучаван чрез кратки и последователни уроци. Винаги завършвайте урока с положителна забележка.

Рутина при конете
Конете, както повечето животни, са създания, които намират спокойствие в навика и рутината.

Страховете на конете

По природа контете са любопитни, но и подозиртелни животни. Всичко е потенциално опасно до докаване на противното. Те имат естествен инстинкт да бягат от опасност.

Със своето добро зрение и дълги крака, те са много добре подготвени за бяг. Чрез обучаване и трениране на коня можем да подтиснем техният инстинкт за бягане тъй като те се научават да вярват на определени движения и обекти. Въпреки това в състояние на паника дори добре обучени коне се поддават на инстинкта си за бягство.

Някои коне се страхуват от коли, мотоциклети, колела и др. Ако знате, че тези превозни средства плашат Вашия кон, не го извеждайте на оживен път докато не се научи да не се плаши от тях. Не е задължително обект (например кола) , да е това, от което конят се страхува - може да е рязкото движение или определен звук, което да задейства инстинкта му за бягство. Престоят в безопасна среда е най-добрият начин да намалите страха в коня.

Тъй като естественият инстинкт на коня е да бяга от опасност, той ляга на земята само когато се чувства в пълна безопасност. Когато са в стадо обикновено се редуват, така че винаги да има няколко, които са будни и бдят. Въпреки това младите коне не винаги спазват този модел на поведение.

Осезание, език и звуци на конете

Осезание на конете

Като собственици на коне, ние упражняваме натиск на различни части от тялото на коня, за да го научим на правилна реакция. Различните части от тялото на коня се различават по своята чувстивтелност . Имайте предвид, че очите и ушите са най-чувствителни. Количеството натиск, което може да се приложи зависи от коня и по-точно от дебелината на кожата, чувствителността на нервните окончания в нея и опитът му.

Допирът оказва влияние върху цялото тяло. За разлика от другите сетива осезаниет може да се пренасити. Когато това стане, конят няма да реагира дори на команди, които познава. Това може да бъде по вина на ездача. Например, ездач, който е нервен и се движи често, ще обърка коня. Способността за реагиране при докосване ще се намали и конят няма да отговаря на командите.

Тялото има други рецептори за докосване. Гривата на коня е чувствителна на допир. Ако леко прокарате ръка по краищата й повечето коне ще потрепнат (например наблюдавайте какво прави конят, когато върху него кацне муха). Конят също така има дълги и по-груби косми около челюстта, муцуната и около очите. Те му подсказват за разстоянието, на което се намира даден обект.от него Това е особено важно при слаба светлина.

Звуците, които издават конете

• Конете могат да издават широк спектър от звуци за да изразяват различни емоции. приятелското цвилене е най-подчинително
•   цвиленето на конете може да бъде и по-силно и настоятелно
• един кон ще извика много силно, ако се уплаши
• квиченето е най-честият издаван звук, когато един кон срещне друг
• кобилите и техните малки могат да се разпознаят помежду си по звуците, които издават
• пръхтенето показва страх или неприязън и често е последвано от бяг

Езикът на тялото на конете

Конете комуникират много чрез езика на тялото си. Изражението на коня и начинът по който движи различните части на тялото си ще покаже на другите коне или хора (на тези, които знаят как да разчитат езика на тялото) точно как се чувства или какво иска. След като прекарате известно време с конете, Вие ще можете да разбирате езика на тялото им. Започнете като отбележите позицияна на главата и погледа, а после обърнете внимание на това колко са напрегнати мускулите и каква е позицията на опашката.

Езикът на тялото е един от най-бързите начини да се разбере, дали конят е болен. Поведението му ще е променено. Кон със стомашни болки може да гледа на една страна, да се търкаля, разтяга или да лежи и да отказва да се изправи. Коне, които стоят с наведена глава и/или имат сухота в очите, може би също изпитват дискомфорт. Разпознаването на болния кон ще даде възможност той да бъде излекуван по-бързо.

Вкус и зрение при конете

Вкусовите качества при конете

Когато става въпрос за вкус, конете също имат индивидуални предпочитания. Някои коне ще откажат да ядат зърно, ако към него има добавено лекарство, някои ще пасат растения, които са отровни, а други ще отвхърлят храната на базата на вкуса и миризмата й.

Хранителните предпочинатия се заучават. Конят е чувствителен към вкуса, но може да развие желание за някои храни само, защото ги е опитвал и преди. Възможно е и да откаже определена храна, ако след като е ял от нея не се е почувствал добре.

Конете ядат най-напред фуража, който им харесва най-много. Вкусът на фуража е свързан с консистенцията му. Конете ядат треви като синя трева, житна трева, и власатка преди пшеницата и други видове треви. Повечето коне харесват червената и обикновената детелини, които са бобови растения.

Зрението на коня

Конете имат много добро зрение (и са особено чувствителни към движение). Тяхното зрение е изключително подходящо за живота в стадото. Когато пасат те виждат хоризонта на 320° и по този начин могат лесно да забележат хищник. Очите им са разположени от двете страни на главата така, че виждат две различни картини едновременно. Всяко око вижда почти на 180° (монокулярно зрение). Бягащ кон може да види дали хищникът го настига. Бинокулярното зрение (възприемане на една и съща картина от двете очи) е слабо и се проявява само когато конят гледа право напред. Конете имат слабо възприятие за дълбочина. Виждат всичко в плоска равнина и вероятно без много детайли.

Конете имат три основни слепи петна. Те не могат да виждат обекти, които се намират твърде близо до центъра на главата им. Ето защо отстъпват назад или завъртат главата си когато ги доближавате директно по права линия. Другото сляпо петно е точно зад коня. Никога не доближавайте коня отзад. Също така конете трудно виждат някой, който се намира под шията им.

Природата на коня

Колкото повече научаваме за природата на конете (начинът, по който те мислят, действат и реагират в различни ситуации, какво им харесва и какво ги плаши), толкова по-лесно ще бъде да ги яздим по време на конна езда и да ги обучаваме.

Конете са стадни животни. В големи стада обикновено оформят по-малки стада, всяко от тях със своя водач и неговите последователи. Животът в стадото е много спокоен и се превръща в сигурно място веднъж щом редът на доминиране се установи. Всеки член е или по доминантен или по-подчинен на другите членове на стадото. Лидерството обикновено се пада на възрастен жребец или кобила.

Слухът на конете
Именно слуховите способности на коня са ги направили толкова популярни сред ловците. Конят може да чуе дивеча още преди да бъде видян. Всяко от ушите на коня може да се завърта на около 180° и да действа като въртяща се антена - завърта се в посоката, от която идва
звукът, който го интересува. Добрият слух сам по себе си не е проблем. Много по-вероятно е внезапните шумове да разтроят коня, отколкто монотонния звук. Въпреки това, ако конят чува внезапни или силни шумове достатъчно често, той постепенно ще свикне с тях.

Когато обучават конете, треньорите използват и гласовете си. Животните реагират на тона
и силата на гласа. Не винаги разбират думите, но се научават да разпознават онези, които са по-често повтаряни. Това е и причината, поради която къткането и подсвирването работят еднакво добре като ориентири. Винаги трябва да се използва едина и съща комнда, когато искаме определена рекация.

Обоняние ка коня
Обонянието на коня е добре развито. Той използва миризмата толкова,колкото и зрението си, за да идентифицира друг кон, човек или обект. Позволявайте на коня да подуши всико, което му се струва странно.

Като цяло обинянието не предизвиква особена реакция и конят ще продължи по пътя си след като подуши. Ако миризмата не му хареса той може да издуха силно през ноздрит си или да изпръхти. Един кон често ще пръхти точно преди да се отдръпне от обек, излъчващ неприятна миризма.

Конете маркират своята територия чрез уриниране. Когато се представят за първи път пред други коне, те докосват ноздрите си като по този начин обменят информация помежду си. Когато нови коне отидат на ново пасище, голяма част от времето ще прекарат именно в душене. Ако срещнете кон, задължително му позволете да Ви подуши.

Край на първа част. Очаквайте продължение...